глаг. несов.
1. кого-что и на кого-что (син. нажимать) пус, тапта, пусар; давить ногой урапа тапта
2. кого-что (син. сжимать) хĕс, хĕстер; сапог давит ногу атă урана хĕстерет
3. (син. выжимать) пăчăрта, имĕр, çăр; давить ложкой ягоды çырлана кашăкпа имĕр
4. (син. убивать) пăв, вĕлер; лиса давит кур тилĕ чăхсене пăвать
-влю, давишь на кого, на что несов. 1. пус, пусар, пусӑрӑнтар, пӑчӑрта, хӗс, хĕстер; 2. пусса вӗлер (хӑнкӑлана); пӑв, пӑвса вĕлер (тилӗ чӑхсене); 3. пусмӑрлама, хӗсĕрлеме.
несов. 1. кого-что, на кого-что (тяжестью) пус, пусар; тап; снег давит на крышу юр çурт тăррине пусать; пар давит на поршень поршене пăс тапать; 2. что (жать) хĕс; сапог давит ногу атă урана хĕсет; 3. что (выжимать) пăчăрта, пар, сĕткен кăлар; давить ягоды çырла сĕткенне кăлар, çырла пăр; 4. кого, разг. (душить) пăв, пăвса вĕлер; хорёк давит цыплят пăсара чĕпсене пăвать; 5. безл. (о чувстве боли) пăв, хĕс; давит грудь кăкăрта тем пăвать; 6. что (мять; расплющивать, уничтожать) пус, пусса вĕлер (хăнкăлана), тапта, таптат, таптаса вĕлер; 7. кого, перен. (притеснять) ирĕксĕрле, хĕс; 8. что, перен. (теснить — о чувствах) пус, пăчăрта, каç; душу давит тоска чуна хуйхă касать.
См. также:
давать даваться давеча Давид пăланĕ « давить » давиться давка давление давний давно